Рок музиката огласяше клуба по време на вечерния ни тиймбилдинг, а неоновите светлини трептяха. Танцувах, изгубена в ритъма, когато случайно се спънах в ръцете на шефа си. Усмивката му показваше, че е впечатлен от движенията ми, а аз се засмях. Работехме дистанционно и се срещахме само на тези редки събития, така че никога не съм го възприемала като нещо повече от мой началник. Но онази вечер, след като той запя рок химн на караоке с колеги, нещата се промениха.

Текстовете му идваха по-често, преследвайки моментите за връзка. Вече бях на 33 години и усещах, че времето ми се изплъзва, за да намеря любов или да създам семейство. Не бях очаквала той да ме преследва, камо ли да иска същите неща. Но започнахме да се виждаме и той ме изненада - беше готов да се впусне в нова връзка, дори с пораснали собствени деца. Ангажиментът му да изгради семейство с мен се почувства като подарък, на който не съм се осмелявала да се надявам.

Това случайно запознанство доведе до любов и сега имаме две прекрасни деца - момче и момиче, които изпълват живота ни с радост.

Day after day, we were building our home and filling it with love and joy. One evening, we were watching TV while the kids were sleeping, and he asked the big question, and I said the big YES. Nothing romantic and posh, but honest and beautiful – he said, “I want the whole family to be Vasilevi”.