Рок музиката огласяше клуба по време на вечерния ни тиймбилдинг, а неоновите светлини трептяха. Танцувах, изгубена в ритъма, когато случайно се спънах в ръцете на шефа си. Усмивката му показваше, че е впечатлен от движенията ми, а аз се засмях. Работехме дистанционно и се срещахме само на тези редки събития, така че никога не съм го възприемала като нещо повече от мой началник. Но онази вечер, след като той запя рок химн на караоке с колеги, нещата се промениха.

Текстовете му идваха по-често, преследвайки моментите за връзка. Вече бях на 33 години и усещах, че времето ми се изплъзва, за да намеря любов или да създам семейство. Не бях очаквала той да ме преследва, камо ли да иска същите неща. Но започнахме да се виждаме и той ме изненада - беше готов да се впусне в нова връзка, дори с пораснали собствени деца. Ангажиментът му да изгради семейство с мен се почувства като подарък, на който не съм се осмелявала да се надявам.

Това случайно запознанство доведе до любов и сега имаме две прекрасни деца - момче и момиче, които изпълват живота ни с радост.

Ден след ден изграждахме нашия дом и го изпълвахме с любов и радост. Една вечер гледахме телевизия, докато децата спяха, и той зададе големия въпрос, а аз казах голямото ДА. Нищо романтично и шикозно, но честно и красиво - той каза: „Искам цялото семейство да бъде Василеви“.